Старият монах седеше край пътя.Очите му бяха затворени,а краката събрани в скута.Той седеше,потънал в медитация.
  Изведнъж неговото съмовглъбение бе прекъснато от един воин самурай.
-Хей старче!Разкажи ми за Рая и  Ада!
Отначало,сякаш не чул нищо,монахът не показа видима реакция.Но постепенно той започна да отваря очите си и около ъгълчетата на устата му заигра лека усмивка,като гледоше самурая,който чакаше нетърпеливо и чиято възбуда растеше с всяка изминала секунда.
-Искаш да узнаеш тайната на Рая и Ада?-продума най-после монахът.-Ти,който си толкова размъкнат.  Ти,чиито ръце и крака са покрити с мръсотия. Ти, чийто дъх е противен,чийто меч е ръждясал и занемарен. Ти,който си грозен и чиято майка е облякла толкова смешно. Ти ли ме питаш за Рая и Ада???
Самураят изпусна гнусно проклятие.Извади меча си и го вдигна високо. Лицето му стана пурпурночервено,а вените на врата му изпъкнаха ,докато се готвеше да отдели главата на монаха от раменете му...
 - Ето това е  Адът  - произнесе меко старият монах точно в мига ,когато мечът започна да се спуска.
 За частица от секундата самураят бе завладян от учудване,страхопочитание,състрадание и любов към това благородно създание,което бе дръзнало да рискува собственния си живот,зада му даде този урок.Ръката му с меча замръзна на средата и очите му се напълниха  със сълзи на благодарност.
 - А това - каза монахът- е Раят.

                                                                             Фр.Джон У.Гроф Младши